С нетърпение споделям с вас своите първи впечатления от новата пекарна Tart bakery, намираща се на ул. Даме Груев 34а, гр. Пловдив. Доста време я съзерцавах от разстояние, преминавайки с 37-цата към работа, но тогава още не беше открита официално. После мина известно време, откакто Tart bakery отвори врати за посетители, а аз все не успявах да намеря време да намина и да тествам какво предлагат.
Това местенце е новост за квартала, в който живея. "Малкият Париж" вече наистина го усещам като такъв, заради атмосферата, която тази кокетна пекарна носи. Още с влизането ме обля едно спокойно чувство, все едно се прибирам вкъщи и мама ме чака с някой току-що изпечен сладкиш. А вярвайте ми, аз съм силно интровертна личност и рядко се чувствам комфортно на такива места. Но все пак и ние, интровертите, сме хора. Готови сме и чорап да обуем на бос крак, само и само да хапнем нещо сладичко и вкусничко.
Шегата настрана, тази малка пекарна наистина е очарователна. Още от вратата, аз и моят приятел бяхме посрещнати с усмивка. Първоначално планът беше да вземем за вкъщи от хляба им с квас, но при вида на лимоновия кекс на витрината, нямаше шанс да излезна от там, без да съм го вкусила.
Жив и здрав да ми е мъжо, негова идея беше да посетим пекарната днес. И двамата сме вече в отпуска (да, знаем, гадове сме), та за никъде не бързахме. Взехме по един ръжен и пшеничен хляб за вкъщи, а на място решихме да седнем и да опитаме от лимоновия кекс.
В пекарната имаше само 3 или 4 маси, мисля. Не бях много наблюдателна за такива незначителни подробности. Бях твърде заета да съзерцавам витрината и да точа лиги към идващото ароматно кафе.
Нека първо коментирам вкуса на кафето, тъй като като се сетя за кекса и пускам сълзичка, честно. Трябва ми време да се съвзема от толкова много емоции. Аз пих обикновено късо кафе, а приятелят ми - дълго, с мляко. Интересно, досега не са ме питали дали искам да ми сипят мляко в кафето. Тъй като съм алергична - пропуснах, ама ми стана едно приятно, че все пак имам тази опция, която учтиво ми беше предложена.
Лимоновите сладкиши са ми любими. Следователно е нормално да съм особено критична към тях. Мразя твърде лимоновия вкус, който имат прахчетата Тайлолхот, та имам склонност да се сещам за него, като ям нещо лимонено. Охххх, този кекс, честно. Имах чувството, че това парче е видео игра с няколко нива, като всяко от тях отключва някакъв нов вкус. Блатът беше съвършен - нито сух, нито твърде сиропиран. Черешката на тортата бяха лимонените стърготини и заливката, направена от сълзи на ангели. С всяка хапка аз самата имах чувството, че ще пусна сълзички.
По едно време се сетих за клетия лимонов мъфин в Старбъкс, който имаше добър вид, но несъществуващ вкус и мислено ги проклех, че създават грешна представа на хората за лимонените изкушения, които има по света. Ще си кажете - ама Старбъкс е световно известна марка, те си знаят работата, при тях ще е по-вкусно. Ама не! Техните надценени сладки предложения бледнеят пред това, което Tart bakery предложи на моите сетива.
Дегустирахме двата вида хляб на вечеря, та сега мога да споделя и това си впечатление. В заключение - и пшеничният, и ръженият хляб бяха вкусни, но сърцето ми сякаш се влюби повече в ръжения. Прекрасен вкус! Доколкото разбрах, всичко там приготвят на място, по техни собствени рецепти. По принцип не консумирам хляб по време на основните хранения през деня, но този ръжен шедьовър ме кара да преосмисля този си навик.
Ако сте почитатели на домашно приготвените сладкиши, горещо препоръчвам да посетите тази пекарна, която е същинска перла в квартал Кичук Париж. А дори и да не сте фенове на лимонените сладкиши - дайте шанс на този кекс. Току-виж сте преоткрили този вкус, а аз ще се радвам да съм допринесла за вашето щастие. А вярвайте ми, определено ще си тръгнете щастливи от това място, както стана и с нас. С нетърпение чакам отново да се върна там, за още една доза лимонено удоволствие.
********
Благодаря, че четете моя блог!
Бъдете живи и здрави!
-Т.
Add your comment