В последните дни само търча по магазините. Празнична треска, а у. Все пак трябваше да избера подаръци за семейството. Но за първи път осъзнах до каква степен аз МРАЗЯ да ходя на пазар.
Не ме разбирайте погрешно, обичам да си угаждам и да си купувам разни нещица, но самият процес на пазаруване... НОУП НОУП НОУП.
Нааай-много мразя, когато ми се налага да си купувам друхи. Особено ако става въпрос за дънки. То едно обикаляне, мерене... само като си представя и... БРРРР. Ужас! Направо се отказвам и продължавам да нося дънките, които са ми станали големи/малки/за боклука.
Най-обичам, когато няма излишно суетене и обикаляне. Отивам, взимам, плащам и се прибирам. РАЗКОШ! Де да беше всичко толкова лесно! Ама нее...
Обичам онлайн шопинга. За мен това е рай! Не ми се налага да излизам, да се нареждам на опашки, да се гъча в някакви съблекални, краката ми да изнемогват от обикаляне и т.н. А дали нещото, което съм си поръчала ще ми стане... е, няма пълно щастие. Кофти е, да, но това е положението.
Доста комично се получава, когато съм пред някой магазин, в компанията на мъже, попаднали в същата ситуация като мен - оставени на произвола на съдбата я от половинките си, я от приятелите си. Споглеждаме се съчувствено и си въздишаме, молейки се да бъдем избавени от агонията.
ОБАЧЕ! Нещата стоят по съвсем различен начин, ако целта на шопинг курса е да направя покупка за друг човек. Обичам да обикалям магазините чак до несвяст, защото ми е много по-приятно и лесно да избера подарък за друг човек.
Също така си умирам да пазарувам храна. В един супермаркет мога да прекарам 2 часа в обикаляне.
Голям парадокс стана (малко), ама при мен така стоят нещата по принцип. Ха ха ха.
А вие? Не вярвам да съм единствената, която се чувства по този начин относно шопинга.
Ще ми е интересно да прочета вашата гледна точка. ^_^
* * *
-Т.
Add your comment