След доста размишления и многократно редактиране реших да публикувам своите размисли и страсти на тема футбол.
Мнението си е лично мое и по никакъв начин не искам да влияя на вашата преценка. Има хора които обичат този спорт и такива, които го мразят. И двете опции са напълно приемливи. Всеки има правото и свободата на мнение.
За някои това е само спорт, за други безсмислена игра на ритане на топка, а за други е начин на живот. За мен е нито едно от трите.
Трудно ми е да обясня с думи какво значи за мен този спорт. Първото, което ми идва на ум е сравнението с едно домашно куче - то е там, успокоява ме, кара ме да не се чувствам сама и още 100 неща. Но като цяло възприемам футбола като едно красиво творение, базирано на стратегия, бързи рефлекси и чест. Последното обаче е на изчезване, защото този спорт в наши дни се превръща все повече и повече в пералня за пари, но и не само. Малко са отборите днес, които все още пазят ценностите, в които всички футболни фенове вярваха едно време. Сега, когато чуят думата "футболист", хората веднага си мислят, че човекът е прост селянин, който се е хванал като на "без работа", а му плащат бол пари. Тук не визирам само българския футбол, това го има навсякъде, малко или много.
Гади ми се от факта, че все повече и повече се разчита на мръсна игра, подкупи и задкулисни сделки, а все по-малко на чиста стратегия, усилия и вяра, че успехът е възможен без да се намесват пари, заплахи или пък шуробаджанащина.
Но не това е целта на тази публикация.
Искам да изразя възхищението си от точно тези малко останали достойни отбори, които играят истински футбол. Най-обичам след един дълъг ден, да седна пред телевизора (или пък да стриймвам мачове онлайн, както често става...) и да забравя тревогите и човешките безсмислици, чрез магията на футбола.
Баща ми обича да казва, че футболът не може да разтоварва, а само подклажда огъня и кара човек да се нервира. Но той не разбира нищо от футбол, така че мнението му е ирелевантно.
Като малка и аз много се чудех защо дядо ми толкова много обича футбол и какво му е толкова интересното на това да риташ топка. Но вече знам и завинаги ще съм благодарна на дядо си, че ме запозна с магията на този спорт.
Футболът, освен че е контактен спорт, също така е и отборен. Т.е. не се играе всеки за себе си, а група хора (трябва да) играят като един човек, като всеки да допринася по нещо за отбора.
Точно това прави тази игра толкова велика. :D Група хора, с различни характери и умения, да си партнират, да забравят егоизма и жаждата за еднолична слава, в името на отбора си. Да играят като едно цяло.
Хубаво е да си шампион, да, но не това е най-важното. Някои треньори в стремежа си за слава и пари, учат играчите си на мръсна игра и по този начин убиват всичко хубаво в спорта.
Всеки търси признание и единственият смисъл на турнирите, шампионатите и прочее, стават купите и медалите. Не трябва да е така. Не това трябва да е най-важното. Не казвам, че те са безсмислени, но в главите на играчите, треньорите и изобщо на целия екип на един отбор трябва преди всичко да бъде честта. Да се стремят към върха чрез чиста и единна игра. А не да се явяват на стадиона, за да ритат някаква си топка 90+ минути, че да могат да си вземат там някаква заплатка. Или пък да правят нарушения с риск към здравето на съотборниците си, пък били и те от противниковия отбор, само за да могат да вземат купата и да подхранят и без това мръсното си его.
Футболът може да ви се струва просто една игра на топка, но тя кара милиони хора по света да плачат, да се радват и да страдат със своя отбор, като и трите са напълно приемливи, защото футболът преди всичко ни прави едно голямо семейство, независимо кой отбор подкрепяте или пък от коя националност сте. Футболът ни събира заедно и ни омагьосва със своята величественост.
Благодаря за вниманието.
* * *
-T.
Браво!
ОтговорИзтриванеМного хубава статия.Личи си кой е чел книги.На тема футбол аз бих написала едва 3,4 изречения.Ставаш за редактор или журналист.Браво!
ОтговорИзтриванеРосица Димова